Когато отчаянието за света расте в мен...
Отивам и лягам там, където дървото драче
почива в красотата си на водата, а голямата чапла се храни.
Влизам в мира на дивите неща
които не облагат живота си с предварителна мисъл
от мъка. Идвам в присъствието на тиха вода.
И усещам над себе си слепите за деня звезди
чакат със светлината си. За известно време
Почивам в благодатта на света и съм свободен.

- Уендъл Бери